На 7 юни Паметникът на свободата ще е затворен от 13:00 часа до края на работния ден

 Поради  извършване на неотложни ремонтни дейности по електропреносната мрежа и прекъсване на електрозахранването в района на вр. Шипка Паметникът на свободата ще е затворен днес, 7 юни, от 13:00 часа до края на работния ден.

Акад. Константин Косев представи книгата си „Априлското въстание и възникването на Княжество България“

Снощи в препълнената зала на Информационния център беше представена книгата на акад. Константин Косев „Априлското въстание и възникването на Княжество България“.

Събитието беше организирано от Националния парк-музей «Шипка-Бузлуджа», а поводът бе 140-ата годишнина от Априлското въстание и 176-ата годишнина от рождението на двамата войводи Хаджи Димитър (10 май 1840 г.) и Стефан Караджа (11 май 1840 г.).

На представянето присъства и кметът на Община Казанлък г-жа Галина Стоянова.

Книгата бе представена пред казанлъшката публика от директора на издателство «Захарий Стоянов» Иван Гранитски.

След това акад. Косев сподели, че книгата му е опит за представяне на Априлското въстание в истинските му мащаби и за отхвърляне на предубежденията, че въстанието било неуспешно и че от него е нямало полза. «Напротив, в проучванията си установих, че това е единственото въстание в Европа, което постига целта си, а именно създаването на българска национална държава», заяви авторът.

139 години от обявяването на Руско-турската война 1877-78 г.

Войната 1877-1878 г. Защо и Как?

Павел Митков, Златина Чорева

Колкото по-голяма става дистанцията във времето от дадено историческо събитие, толкова повече се засилват тенденциите за неговата подмяна и различно тълкуване.

В наше време точно историческият ревизионизъм, свързан с Руско-турската война от 1877-1878 г., се засилва все повече и придобива по-мащабен характер. Самата война и нейния изход продължават да бъдат отбелязвани като начало на Третата българска държава и това естествено не подлежи на съмнение. Но с този факт като че ли съгласието свършва. Критични съмнения и догадки за причините, характера и целите на тази война се срещат навсякъде в публичното пространство. Цитират се части от договори, споразумения, без обаче да се прави опит за цялостен поглед /с изключение на  все по-редките сериозни публикации/, извеждат се неубедителни тези от контекста на историческите извори…

През втората половина на 19 век в Европа и на Балканите политическите и етническите противоречия са толкова силни и дълбоки, че за да се прави опит за техния анализ в кратка статия не е възможно.

Началото на Източния въпрос може да се отнесе в далечния 18 век, когато започва съперничеството между Австрия и Русия на Балканите. В този период Петър I оформя първите проекти за създаване на християнски държави под егидата на Русия в Югоизточна Европа, доразвити от Екатерина II в т. нар. „Гръцки проект“ и обособяване на голяма православна държава. Разбира се, двете велики по това време империи имат различно виждане за осъществяване на целите си – Хабсбургите с териториално разширение за сметка на Европейска Турция, докато руските проекти не предвиждат териториални анекси, а в тях дори все още е и чужда идеята за славянска взаимност. По това време концепцията е била обща принадлежност на всички поробени народи към православието. Ето защо е включена и прочутата клауза в Кючук-Кайнарджийския договор от 1774 г., която дава правото на руския император да защитава интересите на християните в Османската империя, важаща чак до Кримската война 1853- 1856 г.

Истината е, че руската дипломация проявява реализъм още тогава и никога не планира териториално разширение в Източна Европа, по-скоро търси възможности за налагане на политическо влияние. Възраждането на балканските народи и идеите за самостоятелни  национални държави датират от началото на 19 век. – Френската революция, Наполеоновите войни, отстраняването на старите европейски династии създават нова атмосфера в Югоизтока.

Сръбските въстания от 1804 и 1815 г.се явяват първият опит да се отхвърли чуждото османско владичество и да се създаде нова национална държава. Примерът им е последван от Влашко, Молдова и Гърция. Именно при гръцкото въстание Англия, признавайки едностранно Гърция за воюваща страна, за първи път нарушава и принципите на Свещения съюз от 1815 г. – времената вече са други. Самият Съюз издържа до Кримската война, когато се разпада и десетилетия по-късно се възражда като съюз на Тримата императори.

Кримската война е вторият голям етап от борбите на балканските народи  през 19 век за национално освобождение. Изходът от нея е негативен за Руската империя –  славата от нейната мощ, дала основание на Александър I да заяви на Виенския конгрес през 1815 г.:  „Някои се осмелиха да говорят с мен за Полша“, маршът на руската армия в Париж, суворовските победи – всичко остава един спомен и същевременно служи за основа на стремежа за ново политическо пробуждане. В последвалия период Руската империя насочва своето политическо влияние към Далечния Изток, съгражда Владивосток, осъществява се продажбата на Аляска, завоюват се нови територии. Едновременно с това започва реконструиране на военната и вътрешнополитическата система на страната. Това в никакъв случай не означава, че руската дипломация отклонява вниманието си от Балканите, напротив, засилват се връзките на Русия с национално-освободителните движения и се изчаква подходящ момент за реванш. От тези изключително сериозни интереси на европейската сцена може да си направим изводите за дипломатическите трудности, съпътстващи нашето Освобождение.

Първите стъпки за възстановяване влиянието на Русия е едностранното анулиране от нея на режима на Проливите от 1856 г. Възползвайки се от разгрома на Франция от Германия през 1871 г., руската дипломация успява да възстанови правото си да строи бойни кораби и крепости по Черноморието. В отново начертания си път към Източното Средиземноморие тя има интерес от създаването на славянска православна държава, намираща се под нейно влияние. Това съвпадане на интереси е главният елемент в историята на Източния въпрос и основен принцип в отношението й с българите. С такава външнополитическа програма Русия ще влезе в една, казано просто, странна война, в която наред с имперските цели се търси и морално удовлетворение. Между интересите на самодържавието и обществото в Русия има огромни различия, но за обявяването на война има единодушие. Както пише Иван Аксаков на ген. Черняев в Сърбия през 1876 г.: „ Повтарям – руското общество се интересува от българите, не по-малко, дори повече, отколкото от сърбите…“

И един парадокс: както е отбелязано в анализа на обществения интерес към Балканите  в един емигрантски вестник, „…политическата атмосфера е същата във Франция през 18 век, когато на поданиците на абсолютния монарх Луи XVI е позволено да съчувстват на Вашингтон и Франклин, да организират и изпращат хора, които да се бият за свободата и независимостта на 13-те колонии в Северна Америка срещу метрополията Англия. Тези свободи не са били гарантирани във Франция, както и по онова време в Царска Русия, но на руснаците по-същия начин е разрешено не само открито съчувствие към поданиците на Османската империя, но и да се бият за права и свободи, които липсват в собствената им държава. И да, те го правят с ентусиазъм и желание, което в дадения момент може да се сравни само с времената от Наполеоновото нашествие.

Но да се върнем малко назад. Събитието, което създава голямата балканска криза, обект на политика, анализи, морал, и накрая на военни действия, е несъмнено Априлското въстание от 1876 г. Именно тогава е изведена тезата за морала на просветена Европа. Благодарение на дописките на чуждестранни журналисти и прогресивно мислещи консули и дипломати, отзвукът от потушаването на въстанието е огромен – декларации, митинги, протестни ноти във Великобритания, Франция, Русия и Австро-Унгария. Българският въпрос постепенно заема централно място в Балканската криза.

Темата България вече се разисква на високо дипломатическо ниво и това е голям пробив в мълчанието за съществуването и потенциала на българската нация, съзнателно или от невежество пренебрегвано столетия наред. Именно това става и причина за обсъждане и подготовка на голяма конференция в столицата на Османската империя. Руската имперска дипломация започва сондиране с другите Велики сили за действия и реакция в случай на война, макар че на този етап – лятото на 1876 г. – военни действия все още не се обсъждат сериозно. Съобразявайки се с решенията на Виенския конгрес от 1815 г., Русия се мъчи да уреди въпроса с българите по дипломатически път, тъй като за създаването на нови европейски държави според конвенцията е нужно съгласието на всички Велики сили. До този момент Австро-Унгария по принцип не гледа с добро око на създаването на нови славянски държави на Балканите. Англия също се обявява за запазване на статуквото.

Събитията от 1876 г. – въстанието в Босна и Херцеговина, Сръбско-турската война, Априлското въстание променят позициите на тези държави. С цел евентуална военна намеса при необходимост, в Райхщад се сключва споразумение между Русия и Австро-Унгария, свързано с разпределението на териториите на Европейска Турция след евентуална успешна война. В съществуващата огромна литература за дипломатическата предистория на Освободителната война стои отворен въпросът за точка 2 от това споразумение, потвърдено и на последвалата Будапещенска тайна конвенция от 15 януари 1877 г., а именно че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава. Понеже териториалните устройства на България, Албания, Тесалия, Румелия са обект на отделни текстове с договорна сила, трудно може да се направи изводът, че става въпрос точно за България.

Важно е да се отбележи едно обстоятелство –  създаването на България все още е хипотеза, само евентуален вариант, засягащ териториите на Балканите. Странно е, че на последвалата Цариградска конференция, Австро-Унгария, а и другите Велики сили, не се противопоставят на предложения проект, който в много отношения припокрива по-късно договора от Сан-Стефано. Вниманието на Хабсбургите е насочен към Босна и Херцеговина и излаз на Адриатика. Въстанията и бунтовете на християните през 1876 г. променят настроенията и в Османската империя. Усилията на поданиците на султана да си осигурят суверенитет предизвиква силно раздразнение сред всички слоеве на мюсюлманското население.

В тази обстановка на несигурност и недоволство султан Абдул Азис е свален. Съмишлениците на прословутия реформатор Мидхат паша поставят на престола психично болния Мурад V. Надали тези действия са извършени без одобрението на английската дипломация. Мидхат и неговите сподвижници са обявени за представители  на нацията и от тях се изисква да удовлетворят националната гордост и да се опълчат на Европа – така изходът на Цариградската конференция е предопределен.

Конференцията приключва официално своята дейност на 20 януари 1877 г. Посланиците на шестте държави участнички /Англия, Русия, Франция, Германия, Австро-Унгария, и Италия/ напускат турската столица в знак на протест –  дипломатическите средства са изчерпани. Последен опит за избягване на войната е Лондонският протокол от 1877 г., но всъщност нито една от Великите сили не вярва в неговата ефикасност. Очаквано протоколът е отхвърлен от Османската империя.  Русия, с нежелание на имперския кабинет, взима курс към война. Истината е, че войната с Турция изправя Русия пред финансова катастрофа. Наистина, при огромния платежен дефицит, Руско-турската война е първата в историята на Русия, която започва въпреки волята на императора и повечето министри, които отстъпват под силния натиск на общественото мнение. Ето защо и твърденията за експанзия и користни цели като основна причина за войната са несъстоятелни, тя започва и завършва като Освободителна.

За първи път Руската империя воюва с наборна армия, реорганизирана от последните реформи на военния министър Милютин. В случай на непредвидени усложнения се взимат  отбранителни мерки не само по Черноморието – на океанската руска ескадра е наредено да се върне от Северна Америка в Балтийско море, в  Кронщад. Укрепяват се Владивосток и Тихоокеанското крайбрежие. Германия внимателно наблюдава събитията, Англия добавя военни сили по бреговете на Египет и средиземноморските острови, Австро-Унгария придвижва войски на границата с Босна и Херцеговина, САЩ, стриктно спазвайки доктрината Монро, очакват с надежда включването на Англия в конфликта – по-този начин се надяват да разбият британския търговски монопол в Америките.

Впрочем, въпреки приятелските американо-руски отношения от този период, САЩ  доставят огромно количество модерно въоръжение и боеприпаси на Турция през цялата война. Това е „благодарност“ за руската позиция на ненамеса по време на Гражданската война и очевидно търговските интереси надделяват.

На 24 април 1877 г. в Кишинев е прочетен Манифестът за обявяване на войната. Ден по-късно същият е прочетен на заседанието на Думата в Москва, предизвиквайки бурни аплодисменти. И така, започнала под силното въздействие на руското обществено мнение, войната от 1877-78 г. постепенно смесва идеализъм, жертвоготовност и славянски симпатии с икономически интриги и политически сметки…, но за нас нейният край е Ново начало.

Изложба Априлци – участници в състава на Българското опълчение“

На 20 април 2016 г. в Паметника на свободата бе представена фотодокументалната изложба „Априлци – участници в състава на Българското опълчение“. Изложбата е организирана от Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и е  посветена на 140-та годишнина от Априлското въстание.

Около 150 души, организатори и участници в Априлската епопея, впоследствие се записват в редовете на Българското опълчение.

Сред тях са бъдещият генерал от Българската армия Никола Генев, Иван Соколов – комендант на Панагюрище по време на въстанието, Георги Бочаров, Петър Алексиев и Коста Априлов – участници в четата на Цанко Дюстабанов, поп Петър Драганов от четата на поп Харитон и много други.Неуспехът на въстанието, затворът и заточението не сломяват духа на тези доблестни българи.

След бойните полета на Стара Загора, Шипка и Шейново мнозина от тях доживяват да видят осъществен своя идеал – свободна и независима България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Национален фотографски конкурс „И днес йощ Балканът…“

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

НАЦИОНАЛЕН ПАРК-МУЗЕЙ „ШИПКА-БУЗЛУДЖА“

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ ФОТОГРАФСКА АКАДЕМИЯ „ЯНКА КЮРКЧИЕВА“

РЕГЛАМЕНТ

на Национален фотографски конкурс „И днес йощ Балканът…“

Посветен на 60 години от създаването на Национален парк-музей „Шипка“

І. Цели:

Целта на Националния фотографски конкурс е да бъде разказана историята и развитието на Национален парк-музей „Шипка“. Конкурсът дава възможност да се свърже това историческо място на връх Балкана със следващите поколения, като се отдаде почит към героите, дали живота си за свободата на България. Инициативата позволява да се опише със средствата на художествената фотография това свидно за всеки българин място, изпълнено с исторически събития, патриотизъм и красива природа.

ІI. Общи изисквания към участниците:

Националният фотографски конкурс е дигитален салон. Участието е безплатно. В него могат да участват всички български фотографи – професионалисти и любители. Участниците имат право да изпратят до 4 снимки, както и серии до 3 снимки всяка (която ще се счита за една творба).  За участие ще се приемат само jpeg файлове. Файловете трябва да бъдат в 8-битов цвят RGB, формат jpeg, мин. 3000 px по дългата страна, 240 dpi и с минимум jpeg компресия 10.

Изпращането става по един от следните начини:

  • На адреса на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ (за файлове, записани на електронен носител CD): гр. Казанлък 6100, ул. „П. Р. Славейков“ № 8, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, за фотоконкурса;
  • На е-mail : museumshipka@gmail.com

Името на файла трябва да съдържа следните данни: име, презиме, фамилия, име на творбата (не повече от 15 знака). Имената на файловете се изписват на латински, като между отделните компоненти се избира _(долно тире), а не интервал.

Например:

  • jpeg – за индивидуален кадър;
  • Pavel_Nikolov_Penev_Pokoleniya_02_seriajpeg – за серия, като последните цифри обозначават последователния номер на снимката от серията;

Данните за участие трябва да бъдат попълнени съответно и във формуляра за участие (виж по-долу). Файловете, както и снимките, записани на CD не подлежат на връщане.

Важно:

Творбите, взели участие в представителната изложба, стават притежание на организаторите, като се запазват всички авторски права, предвидени от закона.

III. Награден фонд:

  • Първа награда – 600 лв. и Златен медал от НС Фотографска академия „Янка Кюркчиева“;
  • Втора награда – 400 лв. и Сребърен медал от НС Фотографска академия „Янка Кюркчиева“;
  • Трета награда – 200 лв. и Бронзов медал от НС Фотографска академия „Янка Кюркчиева“;
  • Специални награди на други организации;
  • За най-млад участник в салона – предметна награда.

Всеки автор, който бъде допуснат до финалната  изложба ще получи диплом.

  1. IV. Жури:

Председател: представител на Министерството на културата.

Членове:

Представител на Национално сдружение  Фотографска академия „Янка Кюркчиева“;

Представител на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

Секретар: Завеждащ отдел „Връзки с обществеността“ в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

  1. Календар:
  • Краен срок за приемане на творбите: 31.07.2016 г.;
  • Журиране на конкурса: 02.08.2016 г.;
  • Обявяване на резултатите на сайта на музея и уведомяване на участниците във финалната изложба: 05.08.2016 г.;
  • Откриване на изложбата: 09.08.2016 г.;
  • Връчване на наградите: 27.08.2016 г. на връх Шипка, по време на националното честване.

Формуляр за участие

Изявление на ръководството на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ по повод твърдения в пресата за състоянието на Паметника на свободата

 

По повод тиражираните през последните дни публикации от електронни и печатни медии:  „Паметникът на свободата е в тежко състояние“,  „Паметникът посреща 3 март в окаяно състояние“, „Разпада ли се лъвът?“, „Лъвът на Шипка се напука“ и внушението, че поради това Паметникът на свободата може да се окаже затворен на 3 март, ръководството на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ е длъжно да заяви:

Бронзовата фигура на лъва на Паметника на свободата нито се е напукала, нито се разпада. В момента специалисти оценяват състоянието на скулптурата и в следващите няколко седмици ще дадат експертното си заключение за етапите на нейната реставрация и консервация.

Проблемът с влагата в Паметника датира още от неговото изграждане. През годините периодично са предприемани действия за разрешаването на проблема. В този смисъл твърденията, че постройката се руши, са подвеждащи и не отговарят на истината. Наличието на влага по никакъв начин не се отразява на здравината на конструкцията и целостта на сградата и не застрашава посетителите на Паметника и обслужващия екип.

В тази връзка нелепо е да се твърди, че Паметникът на свободата ще затвори врати в деня на националния празник 3 март. Както всяка година най-българският паметник ще посрещне хиляди български патриоти, които ще отдадат почит пред подвига и саможертвата на героите на Шипка.

Вярваме, че гореспоменатите публикации са резултат на неразбиране на проблема, а не на злонамерено отношение към усилията на Министерство на културата, настоящия екип на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и на поколения музейни работници преди нас да съхранят националната ни светиня.

Призоваваме всички българи да изкачат най-високия връх в нашата история и да посрещнат заедно с нас 138-та годишнина от Освобождението на България.