НАЦИОНАЛНИЯТ ПАРК-МУЗЕЙ „ШИПКА-БУЗЛУДЖА“ ГОСТУВА С ИЗЛОЖБА НА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ПРОФ. ИЛИЯ ПЕТРОВ“ – гр. РАЗГРАД

           По случай 138-та годишнина от освобождението на Разград от османско иго Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа” гостува на  Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ с изложба под надслов „80 години Паметник на свободата на връх Шипка”.          Изложбата е посветена на 80-годишнината от освещаването и откриването на Паметника на свободата. Историята му е пресъздадена чрез фотографии и документи, разпределени в няколко теми: Шипченската епопея – събитието,  обединило всички слоеве на българското общество около идеята за построяването на Паметника; създаване на „Комитет за въздигане на паметник за възраждането и освобождението на българския народ”; конкурсни проекти и строителство; тържествено освещаване и откриване; превръщането на връх Шипка и околностите в национален музей.

            Показани са първата книга за впечатления на Паметника на свободата, юбилейни медали и плакети и печати на Паметника през годините.

Откриването се състоя на 26 януари. Изложбата бе представена от директора на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ Чавдар Ангелов.

Изложбата ще остане в Разград до 26. 02. 2016 г.

138 ГОДИНИ ОТ БОЕВЕТЕ ПРИ ШИПКА-ШЕЙНОВО

Павел Митков, Златина Чорева

Във военната история има събития, които съчетавайки гениална военна стратегия за времето си и безсмъртния подвиг на обикновения войник, остават завинаги в паметта на потомците. Такова събитие в нашата история от бойната летопис на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. е военната операция по Зимното преминаване на Балкана и сражението за укрепения турски лагер край селата Шипка и Шейново.
На 9 януари 2016 година се навършват 138 години от тези епични боеве. Това са едни от поредните сражения на Руската армия и Българското опълчение, които откриват пътя за по-нататъшно настъпление към Цариград.
През месец декември 1877 г. войната навлиза в своя решителен етап. След няколкомесечна обсада пада Плевен и Осман паша капитулира. Тази победа дава възможност на руската армия да поднови настъпателните си действия по всички фронтове. Главното командване взема решение, че въпреки трудните зимни условия войските трябва да преминат Балкана и предприемат широко мащабно настъпление на юг от Стара планина. В изпълнение на това решение основната задача на Шипченския отряд под командването на ген.-лейт.Радецки, който след подсилването му достига числен състав около 48 000 души и 100 оръдия, е да се насочи в района на Шипка-Шейново. Крайната цел е да се превземе укрепеният турски лагер и разгроми армията на Вейсел паша.
За целта ген. Ф.Ф. Радецки разделя отряда си на три отряда, в които се включва и Българското опълчение. Той с частите си остава на прохода за действие по фронта, а в обход от запад и изток тръгват две колони.
Дясната (западна) обходна колона, наброяваща около 15 800 души, под командването на ген.-майор М. Д. Скобелев трябва да премине Балкана през труднодостъпната Химитлийска пътека и да слезе при с. Химитлии /дн.Ясеново/. В състава на тази колона влизат и седем български опълченски дружини /1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та, и 10-та/.
Пътят на лявата (източна) колона, наброяваща около 18 000 души, командвана от ген.-майор Н. И. Святополк-Мирски, минава през Тревненския проход и селата Селци, Горно, Средно и Долно Гюсово /дн. Изворово/ . Към нея се числи и 9-а опълченска дружина.
Руското командване решава преминаването на Балкана да започне на 5 януари 1878 г. С помощта на българското население частите на Шипченския отряд започват своя труден преход. Освен със студа, който надминава -20 градуса, те трябва да се справят и със стръмния и засипан от дълбоки преспи път.
В щаба на ген.Скобелев е писателят П.Р.Славейков, който познава проходите в Стара планина. За него А. Н. Куропаткин, началник щаб на Скобелевата колона, пише: „И наистина мъчно е да се каже какво бихме направили ние без Славейков. Той ни доставяше безчет сведения за положението на турците отвъд Балкана. Той бе организирал цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше множество пречки и снабдяваше с всичко необходимо две и половина дивизии…И само тогава отдъхна, когато минахме Балкана и турците бидоха съсипани при Шейново“.
Заедно с други водачи те успяват да преведат отряда през Химитлийската пътека. За един от тях, Начо Вълков от село Химитлий /Ясеново/, Немирович-Данченко си спомня „Нашият водач не взе дори и възнаграждение за своя подвиг. Той просто отмъщаваше на турците за смъртта на своите деца…“
Помощ от българското население получава и колоната на ген.Святополк-Мирски.

Худ. П.П. Соколов, Преход през Балкана 1878г.

Худ. П.П. Соколов, Преход през Балкана 1878г.

При тази тежка обстановка особено силни и окуражаващи се оказват думите на ген. Скобелев, с които той се обръща към своите войници: „…Предстои ни труден подвиг, достоен за постоянната и изпитана слава на руските знамена. Днес ще започнем преминаването през Балкана с артилерия, без пътища, като си пробиваме път през дълбоки снежни преспи пред очите на неприятеля…”.
Според плана на руската Главна квартира двете обходни колони при добро време трябва да достигнат поставената цел на 7 януари вечерта и на следващия ден да започнат атаките срещу турския лагер.

Сраженията при Шейново

Сраженията при Шейново

Бойните действия започват на 8 януари 1878 г. Частите на генералите Скобелев и Мирски трябва да атакуват едновременно, но трудният и заснежен път забавя колоната на ген.Скобелев. На този ден авангардът му успява да проведе само демонстративна атака срещу Шейново. Овладяването на турския лагер започва колоната на ген.Мирски. Първоначално в атака тръгват баталъоните на 4-та стрелкова бригада. След като успяват да превземат първата укрепена линия, те правят опит за атака и на втората линия неприятелски укрепления. Ген. Мирски провежда няколко атаки срещу нея, но не успява да я превземе.
На 9 януари започва последното голямо сражение. Вейсел паша атакува частите на ген.Мирски. В същия този момент под звуците на полковата музика колоната на ген.Скобелев тръгва в настъпление от запад. Атакувани са предните отбранителни позиции от западния сектор. В боя се включват последователно Углицкия, Суздалския и Владимирски полкове, както и опълченците от 5-а дружина, които под възгласите на неудържимо ”ура” тръгват към турските окопи.
Кавалерията на двете колони се съединява южно от с. Шейново. Войските на Мирски завладяват с. Шипка и турската армия се оказва обградена. На обяд ген.Радецки предприема фронтална атака по стария шипченски път в посока на противниковите укрепления под Орлово гнездо, но среща силен отпор от страна на турските сили. Тази спряна атака на русите в планината по никакъв начин не блокира блестящата операция на Скобелев и Мирски.
Преодолели препятствията на заснежените балкански пътеки, руси и опълченци се сражават геройски до момента, в който принуждават корпуса на Вейсел паша да капитулира.
„Трудно е да се придаде с думи възторгът на войниците – пише В. В. Верешчагин. – Всички шапки полетяха нагоре и пак, все по-нагоре и по-нагоре. Ура! Ура! Ура! – безкрай. По-късно аз нарисувах тази картина.“

Худ. В. В. Верешчагин Шипка-Шейново

Худ. В. В. Верешчагин Шипка-Шейново

Тази победа дава възможност за настъпление на руската армия към Одрин и Цариград.
С приключването на войната и с подписването на 3 март 1878 г. на Санстефанския прелиминарен договор на картата на Европа отново се появява държавата България.
В тези дни, когато от ожесточените и съдбоносни боеве ни делят 138 години, да си спомним за подвига на руските войници и българските опълченци, който допринася за осъществяването на българския национален идеал.

аметник на победата край с. Шейново

Паметник на победата край с. Шейново

УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС ЗА МУЛТИМЕДИЙНИ ПРЕЗЕНТАЦИИ “80 ГОДИНИ ПАМЕТНИК НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ ШИПКА”

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО ЧЕСТВАНЕ НА ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ

НАЦИОНАЛЕН ПАРК-МУЗЕЙ «ШИПКА – БУЗЛУДЖА»

ОБЯВЯВАТ

УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС ЗА МУЛТИМЕДИЙНИ ПРЕЗЕНТАЦИИ
“80 ГОДИНИ ПАМЕТНИК НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ ШИПКА”

С МОТО:

“ И ТОЗИ ПАМЕТНИК ГОЛЯМ, КРАСИВ,

НАЙ-СВЕТЛИ ЧУВСТВА СА ГО ИЗГРАДИЛИ

ДА БЪДЕ ХРАМ НА ПОДВИГ ВЕЧНО ЖИВ!

от Златната книга на Паметника на свободата, юли 1935 г.”

01 май – 30 юни 2014 г.

ЦЕЛ: Да разкажем за най-българския паметник и въздействието му върху младото поколение.

УЧАСТНИЦИ: Ученици от 9-ти до 12-ти клас

Мултимедийните презентации на CD или USB – флаш памет се приемат до 05. юли 2014 г. в Дирекцията на Националния парк-музей «Шипка-Бузлуджа» – гр. Казанлък 6100, ул. «П.Р.Славейков» № 8

Общи изисквания към участниците и защита на мултимедийна презентация:

Съдържание: 12 – 20 слайда

Презантационни системи: Microsoft Power Point, OpenOffice Presentation, Corel Presentation

• Мултимедийните презентации трябва да съдържат кратки справки за исторически събития, станали на Шипченския проход, история на построяването на Паметника на свободата, откриване, тържества и годишнини. Могат да бъдат представени и лични моменти и преживявания – Моят ден на Шипка;
• В слайдовете могат да се използват архивни снимки, факсимилета на документи, цитати, картини. Презентациите могат да съдържат анимации, видео, звуци, обръщения, послания, въпроси, музикални елементи или съпровод.

Критерии за оценка: Достоверност, автентичност, оригиналност и естетическо оформление на презентацията. Лична позиция. Езикова и стилистична култура.

Класиране: Презентациите ще бъдат оценявани от жури от историци, филолози и изкуствоведи.

Всички участници в конкурса ще получат Удостоверение за участие.

І-во, ІІ-ро, ІІІ-то място, поощрителни награди.

Участниците, класирали се на I, II и III място, както и отличените с поощрителни награди, ще бъдат обявени на сайтовете на Инспекторатите по образование и на сайта на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа”. Наградите ще бъдат връчени по време на августовските тържества на връх Шипка.

РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕГИОНАЛНИЯ УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС ЗА МУЛТИМЕДИЙНА ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ТЕМА: „80 ГОДИНИ ПАМЕТНИК НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ ШИПКА“

РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕГИОНАЛНИЯ УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС ЗА МУЛТИМЕДИЙНА ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ТЕМА:

„80 ГОДИНИ ПАМЕТНИК НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ ШИПКА“

ПРОТОКОЛ № 1 /29.07.2014г.

Днес , 29.07.2014г. в Дирекцията на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” – Казанлък се проведе обсъждане и класиране на  творбите от конкурса за Мутимедийна презентация на тема: „80 години Паметник на свободата на връх Шипка“ от жури в състав:

  1. Мая Миланова – Зам. директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, филолог
  2. Стефка Дамянова – Главен учител по компютърна графика и IT в Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов” – Казанлък
  3. Мариана Ибришимова-Петрова – Главен уредник, Зав. отдел „Националноосвободителни борби” в Исторически музей „Искра” – Казанлък
  4. Златина Чорева – Уредник в отдел „Научно-изследователска дейност” в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”
  5. Георги Стайков – Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, историк

Класиране:

Първо място –  Десислава Георгиева Димитрова – 11 „а“ кл.,  Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов” – Габрово

Второ място –  Йоанна Венциславова Йорданова – 10 кл., СОУ „Максим Райкович” – Дряново

Трето място –  Цанко Пенчев Ангелски – Професионална гимназия по механо и електротехника – Троян.

Поощрителна награда:

  1. Марияна Димитрова Христова – 10 „в” кл., Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Иван П. Павлов“  – Стара Загора за най-добър мултимедиен продукт.

 

На всички участници ще бъдат изпратени грамоти, а наградите на класираните на първите три места и поощрителната награда ще бъдат връчени в деня на Националното честване на 23 август 2014 от 13.00 ч. край Паметника на свободата на връх Шипка .

ПО СЛУЧАЙ 3-и МАРТ НАЦИОНАЛНИЯТ ПАРК-МУЗЕЙ „ШИПКА-БУЗЛУДЖА” ГОСТУВА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУРГАС И СОФИЯ

Във връзка с националния празник на Република България 3 март Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа” гостува с изложба под надслов „80 години Паметник на свободата на връх Шипка” на Исторически музей гр. Горна Оряховица от 26. 02. 2015 г. до 26. 03. 2015 г.

Изложбата е посветена на 80-годишнината от освещаването и откриването на Паметника на свободата. Историята му е пресъздадена чрез фотографии и документи, разпределени в няколко теми – Епопеята на Шипка – събитието,   обединило всички слоеве на българското общество около идеята за построяването на паметник; създаване на „Комитет за въздигане на паметник за възраждането и освобождението на българския народ”; конкурсни проекти и строителство; тържествата по освещаването и откриването; развитие на идеята за превръщането на връх Шипка в национален музей. Представени са оригинални фотографии от строителството на Паметника, на строителите, от всенародните чествания на 26 август 1934 г.; пощенски картички с Паметника  през годините, юбилейни монети и плакети, възпоминателни медали.

По случай Националния празник Регионалният исторически музей в Бургас ще представи в една от залите си документалния филм на Националния парк-музей „Паметници на признателността”, посветен на паметниците, издигнати по Шипченския проход в чест на руските войници и българските опълченци, загинали по време на петмесечната отбрана на Шипка.

Същият филм ще бъде прожектиран и на 04.03.2015 г. от 18.30 ч. във Филиал „Сердика” на Столична библиотека, заедно с представянето на Албум с паметници на признателността, издание 1902 година. Организатори са Столична библиотека, СУ „Климент Охридски” и НПМ „Шипка-Бузлуджа”.

НА ТРЕТИ МАРТ БЕЗПЛАТЕН ВХОД ЗА ПАМЕТНИКА НА СВОБОДАТА

Честванията на връх Шипка по случай Националния празник 3-и март започват в 11.30 часа. На площада под върха ще се състои тържественото отбелязване на 137-та годишнина от Oсвобождението на България от османско робство с произнасяне на слова и концертна програма, след което на  Паметника на Свободата ще бъдат поднесени венци и цветя в памет на загиналите за освобождението на България. Входът за Паметника на Свободата през целия ден ще бъде свободен.