Национален парк Бузлуджа
Връх Бузлуджа (1441 м) се намира в Шипченско-Тревненския дял на Средна Стара планина, на 15 км северно от гр. Казанлък и на 12 км източно от Шипченския проход.
От 1942 г. официалното име на върха е Хаджи Димитър, но в народната памет той остава под името Бузлуджа. Три исторически събития превръщат южния му склон в Национален парк „Бузлуджа“ през 1959 г. с Разпореждане №274 на МС, а през 1961 г. са издигнати три паметника. На 30 юли 1868 г. в подножието на върха се е водил последния бой между четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с турския башибозук и редовната армия. Днес на лобното място на Хаджи Димитър се издига статуята на легендарния войвода, а зад нея е изградена стена от 28 каменни блока с имената на всички четници и родните им места. В основите й са положени костите на загиналите. Паметникът е дело на скулптора Любен Димитров и арх. Петко Цветков.
Малко по-нагоре, сред буковата гора, на мястото, където на 2 август 1891 г. се е състоял Учредителния конгрес на БСДП, се издига барелеф от бял камък. Паметникът е изработен от скулпторите Димитър Даскалов, Георги Георгиев, Иван Кесяков и архитектите Калин Бояджиев и Борис Ненков.
По тясна планинска пътека надолу се стига до третия паметник, посветен на трима загинали партизани от Габровско-Севлиевския отряд. Автори на монумента са скулпторите Стела Райнова, Иван Иванов и арх. Иван Татаров.
И трите паметника са изработени от бял врачански камък, добит от каменоломните край гр. Мездра. Тържествено са открити на 2 август 1961 г.
През 1964 г. Националният парк „Бузлуджа“ е обединен с Национален парк „Шипка“ в исторически и архитектурен резерват – Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.