худ. Павел Ковалевски, Боят при Шейново

138 ГОДИНИ ОТ БОЕВЕТЕ ПРИ ШИПКА-ШЕЙНОВО

Павел Митков, Златина Чорева

Във военната история има събития, които съчетавайки гениална военна стратегия за времето си и безсмъртния подвиг на обикновения войник, остават завинаги в паметта на потомците. Такова събитие в нашата история от бойната летопис на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. е военната операция по Зимното преминаване на Балкана и сражението за укрепения турски лагер край селата Шипка и Шейново.
На 9 януари 2016 година се навършват 138 години от тези епични боеве. Това са едни от поредните сражения на Руската армия и Българското опълчение, които откриват пътя за по-нататъшно настъпление към Цариград.
През месец декември 1877 г. войната навлиза в своя решителен етап. След няколкомесечна обсада пада Плевен и Осман паша капитулира. Тази победа дава възможност на руската армия да поднови настъпателните си действия по всички фронтове. Главното командване взема решение, че въпреки трудните зимни условия войските трябва да преминат Балкана и предприемат широко мащабно настъпление на юг от Стара планина. В изпълнение на това решение основната задача на Шипченския отряд под командването на ген.-лейт.Радецки, който след подсилването му достига числен състав около 48 000 души и 100 оръдия, е да се насочи в района на Шипка-Шейново. Крайната цел е да се превземе укрепеният турски лагер и разгроми армията на Вейсел паша.
За целта ген. Ф.Ф. Радецки разделя отряда си на три отряда, в които се включва и Българското опълчение. Той с частите си остава на прохода за действие по фронта, а в обход от запад и изток тръгват две колони.
Дясната (западна) обходна колона, наброяваща около 15 800 души, под командването на ген.-майор М. Д. Скобелев трябва да премине Балкана през труднодостъпната Химитлийска пътека и да слезе при с. Химитлии /дн.Ясеново/. В състава на тази колона влизат и седем български опълченски дружини /1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та, и 10-та/.
Пътят на лявата (източна) колона, наброяваща около 18 000 души, командвана от ген.-майор Н. И. Святополк-Мирски, минава през Тревненския проход и селата Селци, Горно, Средно и Долно Гюсово /дн. Изворово/ . Към нея се числи и 9-а опълченска дружина.
Руското командване решава преминаването на Балкана да започне на 5 януари 1878 г. С помощта на българското население частите на Шипченския отряд започват своя труден преход. Освен със студа, който надминава -20 градуса, те трябва да се справят и със стръмния и засипан от дълбоки преспи път.
В щаба на ген.Скобелев е писателят П.Р.Славейков, който познава проходите в Стара планина. За него А. Н. Куропаткин, началник щаб на Скобелевата колона, пише: „И наистина мъчно е да се каже какво бихме направили ние без Славейков. Той ни доставяше безчет сведения за положението на турците отвъд Балкана. Той бе организирал цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше множество пречки и снабдяваше с всичко необходимо две и половина дивизии…И само тогава отдъхна, когато минахме Балкана и турците бидоха съсипани при Шейново“.
Заедно с други водачи те успяват да преведат отряда през Химитлийската пътека. За един от тях, Начо Вълков от село Химитлий /Ясеново/, Немирович-Данченко си спомня „Нашият водач не взе дори и възнаграждение за своя подвиг. Той просто отмъщаваше на турците за смъртта на своите деца…“
Помощ от българското население получава и колоната на ген.Святополк-Мирски.

Худ. П.П. Соколов, Преход през Балкана 1878г.

Худ. П.П. Соколов, Преход през Балкана 1878г.

При тази тежка обстановка особено силни и окуражаващи се оказват думите на ген. Скобелев, с които той се обръща към своите войници: „…Предстои ни труден подвиг, достоен за постоянната и изпитана слава на руските знамена. Днес ще започнем преминаването през Балкана с артилерия, без пътища, като си пробиваме път през дълбоки снежни преспи пред очите на неприятеля…”.
Според плана на руската Главна квартира двете обходни колони при добро време трябва да достигнат поставената цел на 7 януари вечерта и на следващия ден да започнат атаките срещу турския лагер.

Сраженията при Шейново

Сраженията при Шейново

Бойните действия започват на 8 януари 1878 г. Частите на генералите Скобелев и Мирски трябва да атакуват едновременно, но трудният и заснежен път забавя колоната на ген.Скобелев. На този ден авангардът му успява да проведе само демонстративна атака срещу Шейново. Овладяването на турския лагер започва колоната на ген.Мирски. Първоначално в атака тръгват баталъоните на 4-та стрелкова бригада. След като успяват да превземат първата укрепена линия, те правят опит за атака и на втората линия неприятелски укрепления. Ген. Мирски провежда няколко атаки срещу нея, но не успява да я превземе.
На 9 януари започва последното голямо сражение. Вейсел паша атакува частите на ген.Мирски. В същия този момент под звуците на полковата музика колоната на ген.Скобелев тръгва в настъпление от запад. Атакувани са предните отбранителни позиции от западния сектор. В боя се включват последователно Углицкия, Суздалския и Владимирски полкове, както и опълченците от 5-а дружина, които под възгласите на неудържимо ”ура” тръгват към турските окопи.
Кавалерията на двете колони се съединява южно от с. Шейново. Войските на Мирски завладяват с. Шипка и турската армия се оказва обградена. На обяд ген.Радецки предприема фронтална атака по стария шипченски път в посока на противниковите укрепления под Орлово гнездо, но среща силен отпор от страна на турските сили. Тази спряна атака на русите в планината по никакъв начин не блокира блестящата операция на Скобелев и Мирски.
Преодолели препятствията на заснежените балкански пътеки, руси и опълченци се сражават геройски до момента, в който принуждават корпуса на Вейсел паша да капитулира.
„Трудно е да се придаде с думи възторгът на войниците – пише В. В. Верешчагин. – Всички шапки полетяха нагоре и пак, все по-нагоре и по-нагоре. Ура! Ура! Ура! – безкрай. По-късно аз нарисувах тази картина.“

Худ. В. В. Верешчагин Шипка-Шейново

Худ. В. В. Верешчагин Шипка-Шейново

Тази победа дава възможност за настъпление на руската армия към Одрин и Цариград.
С приключването на войната и с подписването на 3 март 1878 г. на Санстефанския прелиминарен договор на картата на Европа отново се появява държавата България.
В тези дни, когато от ожесточените и съдбоносни боеве ни делят 138 години, да си спомним за подвига на руските войници и българските опълченци, който допринася за осъществяването на българския национален идеал.

аметник на победата край с. Шейново

Паметник на победата край с. Шейново

1 reply
  1. Новая шина
    Новая шина says:

    Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската Освободителна война . Паметникът е част от Националния парк-музей Шипка .

Comments are closed.