Поради лошите метеорологични условия на връх Шипка на  29, 30, 31  декември и 1 януари  Паметникът на свободата ще бъде затворен.

На 5 октомври 1956 г. връх Шипка (тогава вр. Столетов) и околностите са обявени за Национален парк-музей. Този замисъл е записан още в Приемателния протокол за Паметника от август 1934 г., където е четем: „…Да се довърши паметника като комплекс, т.е. целият връх заедно с „Орловото гнездо” и близките скатове и всички исторически местности наоколо […] да се превърнат в един национален парк – паметник, включващ шосето от с. Шипка до паметника и бъдещите пътища, свързващи горните исторически места, всред които да се възстанови дивната епопея на освободителната война”.
За кратък срок са извършени колосални строителни и благоустройствени дейности за превръщането му в музей на някогашното бойно поле. Възстановени са бойните позиции и батареи, на историческите места по цялото бойно поле са поставени плочи с възпоминателни надписи. Построено е монументално стълбище с 894 стъпала. През 1957 г. е извършена вътрешна реконструкция на Паметника. Приземният и първият етажи са съединени с кръгъл отвор. Приземният етаж е превърнат в костница, в средата на която, върху четири мраморни лъва, е положен саркофаг, а под мраморната плоча под него се съхраняват костите на 317 воини, загинали по време на Шипченската отбрана. Проектът е на проф. Михаил Кац.

Зад саркофага е скулптурната група на руски воин и български опълченец, застинали на вечна стража. Техни проектанти са Любен Димитров и Мара Георгиева. На партерния етаж от южна страна е поставена скулптурна фигура на богинята Нике, символизираща победата.

През 1991 г. е осъществен пълният замисъл на първоначалния проект на Паметника на свободата. По всичките му етажи е разположена тематична експозиция, проследяваща събитията от август 1877 г., Зимното шипченско стоене и сражението при Шипка-Шейново през януари 1878 г. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на опълченци, картини. В експозицията могат да се видят руски и български военни униформи, както и образци на различни марки оръжие, използвано по време на Руско-турската война от 1877-78 г. Тук се намира копие на първото бойно знаме на Българското опълчение – Самарското знаме. Изработено през 1981 г., то е поставено в Паметника на следващата година, а от 1991 г. е част от новата експозиция.

Днес заветът на ген. Велизар Лазаров при откриването на Паметника на свободата на 26 август 1934 г. е реалност: „Нека този паметник […] да бъде издигнат до най-свещеното за българския народ място, където стар баща и стара майка, дали жертва през олтаря на отечеството, тук на Шипка, ще дохождат за утеха. Учителят ще учи своите ученици тук за българската свобода, а случайният пътник, който ще мине, ще свали покорно шапка и ще се поклони, защото тук почиват героите светци…”.

На 19 септември  в залите на Художествена галерия – Казанлък беше открита фотодокументална изложба, посветена на 60-годишнината от създаването на Национален парк-музей  „Шипка“.

Историята на създаването на  НПМ „Шипка“ е представена чрез фотографии и фотокопия на оригинални документи от фонда на музея. Изложбата проследява превръщането на някогашното бойно поле в исторически резерва, строителството на Паметника на свободата и създаването, оформлението и изграждането на   Националния парк-музей “Шипка“.

Изложбата ще остане в залата за временни изложби на Художествена галерия- Казанлък до 9 октомври 2016 г.