На 23 юли, неделя, посетителите на Паметника на свободата на връх Шипка ще могат да видят новия филм „Лъвский: Европеец в Българско“

В седмицата, в която отбелязваме  180-годишнината от рождението на Апостола на Свободата, новият филм за Левски ще бъде прожектиран през целия ден в мултимедийната зала на музея, която се намира непосредствено до Паметника на свободата.

„Последните думи на Васил Левски пред турския съд в София са били: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия!“ Нека в седмицата на 180-годишния юбилей на Апостола да опровергаем тежката му присъда над нас! Нека да се обединим и заедно да почетем нашия най-велик син. В следващите две седмици Левски е България и България е Левски!“, това каза режисьорът Искрен Красимиров на предпремиерата на филма „Лъвский: Европеец в Българско“, която се състоя в столичния Сити Марк Арт Център. „Левски не е икона, не е паметник, не е портрет. Той е идея, жив идеал, след който всички ние можем да тръгнем и да направим една Нова България, коренно различна от това, което е сега!“, каза актьорът Симеон Владов, цитирайки покойния проф. Иван Стоянов. Владов се превръплащава в ролята на Апостола, изучавайки не само неговите мисли и идеи, но и цялото му духовно и физическо състояние, особено в последните му дни. „Левски е имал ужасяваща рана в коремната област, която го измъчва до края на живота му. Представяте ли си колко трябва да е голям човек, за да превъзмогне болното си тяло и да направи тази страхотна революция в робската психика на българите?“, завършва Симеон Владов – новият Левски. След премиерата в Ловеч и представянето на филма във Велико Търново и Червен бряг, на 13 юли бе националната премиера в София –  в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Следват премиери в Оряхово, Търговище, Копривщица, Хасково, София, Правец, Ботевград, Банско, Берковица, Несебър, Балчик, Батак, Троян, Зверино. Финалът на патриотичното филмово турне е на 23 юли на връх Шипка, където Националният Парк-музей „Шипка“ ще върти цял ден лентата за Левски в най-високото кино у нас. „Левски среща смъртта отчаян и разочарован от българския народ. Нека сега – 144 години по-късно, да покажем, че сме узрели като нация за заветите на Левски! Нека не ни срам да разпознаваме праведниците си приживе!“, апелира авторът на лентата – младият режисьор-родолюбец Искрен Красимиров.

Исторически музей „Искра” и Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” организират първото представяне на книгата в Казанлък – 20 юли, 17:30 часа в Мултимедийна зала на Исторически музей.

Възпоминания на запасния полковник Стефан Кисов.

Стефан Иванов Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от град Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса и заминава като доброволец в Сръбско-турската война – командир на рота в Руско-българската бригада.

Включва се в създаденото през пролетта на 1877 г. Българско опълчение като командир на рота в ІІІ опълченска дружина с военно звание прапоршчик. Отличава се в сраженията срещу турските войски при Стара Загора като един от спасителите на Самарското знаме, в епичните боеве на връх Шипка и в разгрома на турските войски при Шейново. Награден е с руски орден „Свети Владимир” ІV степен.

През Освободителната война Стефан Кисов изминава целия път на Българското опълчение от Кишинев, през Браила, Свищов, Търново, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Шейново, Елена и Котел и води подробен дневник с описание на военното ежедневие, несгодите на войнишкия живот, сраженията и турските зверства. Тази страна на настоящата книга предопределя нейната изключителна документална стойност. Но тази книга е едно откровение, едно евангелие за времето на раждането на новата българска армия и държава. Същевременно книгата дава отговор на много въпроси, които често са заобикаляни в българската историография. Защо опълченците са въоръжени с морално остарелите и негодни пушки „Шаспо”? Защо има толкова проблеми със снабдяването им с облекло? Каква е истината за снабдяването с храна и фураж на армията и каква е ролята на българското население и общини? Какъв е смисълът на навлизането в Южна България на отряда на генерал Гурко и десетките хиляди жертви сред мирното население?

Книгата има значим принос за краезнанието. Особено за Казанлъшкия край, с безпристрастното описание на автора на всички селища по пътя на опълчението – от Гурково, през селата източно от Казанлък до Стара Загора и после по пътя на отстъплението през Казанлък до връх Шипка.

Исторически музей „Искра” и Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” организират първото представяне на книгата в Казанлък  – 20 юли, 17:30 часа в Мултимедийна зала на Исторически музей.

Марияна Ибришимова-Петрова, Исторически музей

Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува на Исторически музей – гр. Полски Тръмбеш с фотодокументалната изложба „60 години Национален парк-музей „Шипка“.

Поводът за гостуването е 140-та годишнина от освобождението на града от османска власт – 11 юли 1877 г. Освен фотодокументалните табла изложбата включва Златната книга на Паметника на свободата, която започва със собственоръчно написано послание от Царя и подписите на членовете на Комитета за въздигане на Паметник на възраждането и освобождението на българския народ, оръжие от епохата на Руско-турската война, вещи на опълченци, ордени и медали. От фонда на музея-домакин са представени възпоменателни монети, посветени на Освобождението на България от османска власт.
Изложбата бе открита на 11 юли от директорите на двата музея Христо Харитонов и д-р Чавдар Ангелов. На откриването присъстваха кметът на община Полски Тръмбеш Георги Чакъров, председателят на Общинския съвет Маринета Йорданова, почетният гражданин на Полски Тръмбеш – известният български антрополог проф. Йордан Йорданов, както и друг виден съгражданин на домакините – драматургът Христо Бойчев.
Преди откриването на изложбата граждани и гости поднесоха цветя на паметника в двора на музея, посветен на освобождението на града.
Изложбата ще остане в Полски Тръмбеш до 11 август 2017.