Изложба „Строителите на Паметника на свободата“

23.VII – 19. VIII 2019 г., Художествена галерия – Казанлък

Изложбата е посветена на 85-годишнината от откриването и освещаването на Паметника на възраждането и освобождението на българския народ на връх Св. Никола, който всички днес наричаме Паметник на свободата.
22 табла със снимки и факсимилета на документи и кореспонденция разказват историята на строежа на монумента, трудностите, които инженери и строители са преодолявали, изграждайки на връх Балкана този най-български паметник. Други седем табла са посветени на архитектите Атанас Донков, Генчо Скордев и Иван Данчов, на скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров, на майсторите Пеньо Атанасов-Бомбето и Илия Мъглов, дали най-важния принос за строителството.
За по-малко от година от откриването й в Казанлък, изложбата беше представена през август 2019 г. в Габрово в ХГ „Христо Цокев“, през декември гостува на Музея на възраждането в гр. Елена, по случай 142 години от освобождението на града от османска власт. А през януари и февруари т.г. беше показана последователно в Търговище, в Славейковото училище, по покана на Регионалния исторически музей; в Калофер, в Националния музей „Христо Ботев“ и в Художествена галерия – Балчик.

Изложбата представя бойната летопис на Освободителната война, която отрежда достойно място на доблестните български синове. В боя при Стара Загора на 31 юли, при отбраната на Шипченския проход през август 1877г., в зимното преминаване на Балкана и атаката на Шейновския укрепен лагер през януари 1878г., в многобройните схватки с врага в Котленския балкан те проявяват удивителен стоицизъм и воля за победа. Много родолюбиви българи от Казанлъшкия край се включват в състава на Българското опълчение. Родените в Казанлък и Казанлъшко са общо 122 души. С този регион са свързани и имената на 45 доброволци, които се заселват тук след Освобождението.
Активни участници в Априлското въстание и в Сръбско-турската война от 1876 г., доброволците от Казанлъшкия край се включват в състава на опълчението и в най-решителните битки по време на Руско-турската война 1877-1878 г. дават скъпи жертви. След Освобождението активно участват в политическия живот на страната, защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., сражават се в Сръбско-българската война. Някои от тях остават на служба в Българската земска войска и градят успешна военна кариера.